самозахисни́й – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | самозахисни́й | самозахисна́ | самозахисне́ | самозахисні́ |
родовий | самозахисно́го | самозахисно́ї | самозахисно́го | самозахисни́х |
давальний | самозахисно́му | самозахисні́й | самозахисно́му | самозахисни́м |
знахідний | самозахисни́й | самозахисну́ | самозахисне́ | самозахисні́ |
орудний | самозахисни́м | самозахисно́ю | самозахисни́м | самозахисни́ми |
місцевий | на/у самозахисно́му, самозахисні́м | на/у самозахисні́й | на/у самозахисно́му, самозахисні́м | на/у самозахисни́х |