неві́стчин – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | неві́стчин | неві́стчина | неві́стчине | неві́стчині |
родовий | неві́стчиного | неві́стчиної | неві́стчиного | неві́стчиних |
давальний | неві́стчиному | неві́стчиній | неві́стчиному | неві́стчиним |
знахідний | неві́стчин, неві́стчиного | неві́стчину | неві́стчине | неві́стчині, неві́стчиних |
орудний | неві́стчиним | неві́стчиною | неві́стчиним | неві́стчиними |
місцевий | на/у неві́стчиному, неві́стчинім | на/у неві́стчиній | на/у неві́стчиному, неві́стчинім | на/у неві́стчиних |