пра́знувати – дієслово недоконаного виду | ||
(святкувати) | ||
Інфінітив | пра́знувати | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | пра́знуймо | |
2 особа | пра́знуй | пра́знуйте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | пра́знуватиму | пра́знуватимемо, пра́знуватимем |
2 особа | пра́знуватимеш | пра́знуватимете |
3 особа | пра́знуватиме | пра́знуватимуть |
ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
1 особа | пра́зную | пра́знуємо, пра́знуєм |
2 особа | пра́знуєш | пра́знуєте |
3 особа | пра́знує | пра́знують |
Активний дієприкметник | ||
Дієприслівник | ||
пра́знуючи | ||
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол. р. | пра́знував | пра́знували |
жін. р. | пра́знувала | |
сер. р. | пра́знувало | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
пра́знуваний | ||
Безособова форма | ||
пра́знувано | ||
Дієприслівник | ||
пра́знувавши | ||
[розм., рідко] |