>
евтекти́чний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | евтекти́чний | евтекти́чна | евтекти́чне | евтекти́чні |
родовий | евтекти́чного | евтекти́чної | евтекти́чного | евтекти́чних |
давальний | евтекти́чному | евтекти́чній | евтекти́чному | евтекти́чним |
знахідний | евтекти́чний | евтекти́чну | евтекти́чне | евтекти́чні |
орудний | евтекти́чним | евтекти́чною | евтекти́чним | евтекти́чними |
місцевий | на/в евтекти́чному, евтекти́чнім | на/в евтекти́чній | на/в евтекти́чному, евтекти́чнім | на/в евтекти́чних |