>
ексудати́вний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | ексудати́вний | ексудати́вна | ексудати́вне | ексудати́вні |
родовий | ексудати́вного | ексудати́вної | ексудати́вного | ексудати́вних |
давальний | ексудати́вному | ексудати́вній | ексудати́вному | ексудати́вним |
знахідний | ексудати́вний | ексудати́вну | ексудати́вне | ексудати́вні |
орудний | ексудати́вним | ексудати́вною | ексудати́вним | ексудати́вними |
місцевий | на/в ексудати́вному, ексудати́внім | на/в ексудати́вній | на/в ексудати́вному, ексудати́внім | на/в ексудати́вних |