мартенси́тний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | мартенси́тний | мартенси́тна | мартенси́тне | мартенси́тні |
родовий | мартенси́тного | мартенси́тної | мартенси́тного | мартенси́тних |
давальний | мартенси́тному | мартенси́тній | мартенси́тному | мартенси́тним |
знахідний | мартенси́тний, мартенси́тного | мартенси́тну | мартенси́тне | мартенси́тні, мартенси́тних |
орудний | мартенси́тним | мартенси́тною | мартенси́тним | мартенси́тними |
місцевий | на/у мартенси́тному, мартенси́тнім | на/у мартенси́тній | на/у мартенси́тному, мартенси́тнім | на/у мартенси́тних |