мерви́ця – іменник жіночого роду | ||
відмінок | однина | множина |
називний | мерви́ця | мерви́ці |
родовий | мерви́ці | мерви́ць |
давальний | мерви́ці | мерви́цям |
знахідний | мерви́цю | мерви́ці |
орудний | мерви́цею | мерви́цями |
місцевий | на/у мерви́ці | на/у мерви́цях |
кличний | мерви́це* | мерви́ці* |
[діал.] |