нормати́в – іменник чоловічого роду | ||
відмінок | однина | множина |
називний | нормати́в | нормати́ви |
родовий | нормати́ву | нормати́вів |
давальний | нормати́ву, нормати́вові | нормати́вам |
знахідний | нормати́в | нормати́ви |
орудний | нормати́вом | нормати́вами |
місцевий | на/у нормати́ві | на/у нормати́вах |
кличний | нормати́ве* | нормати́ви* |