свищува́тий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | свищува́тий | свищува́та | свищува́те | свищува́ті |
родовий | свищува́того | свищува́тої | свищува́того | свищува́тих |
давальний | свищува́тому | свищува́тій | свищува́тому | свищува́тим |
знахідний | свищува́тий, свищува́того | свищува́ту | свищува́те | свищува́ті, свищува́тих |
орудний | свищува́тим | свищува́тою | свищува́тим | свищува́тими |
місцевий | на/у свищува́тому, свищува́тім | на/у свищува́тій | на/у свищува́тому, свищува́тім | на/у свищува́тих |