сургуче́вий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | сургуче́вий | сургуче́ва | сургуче́ве | сургуче́ві |
родовий | сургуче́вого | сургуче́вої | сургуче́вого | сургуче́вих |
давальний | сургуче́вому | сургуче́вій | сургуче́вому | сургуче́вим |
знахідний | сургуче́вий | сургуче́ву | сургуче́ве | сургуче́ві |
орудний | сургуче́вим | сургуче́вою | сургуче́вим | сургуче́вими |
місцевий | на/у сургуче́вому, сургуче́вім | на/у сургуче́вій | на/у сургуче́вому, сургуче́вім | на/у сургуче́вих |