| утушко́ваний – дієприкметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | утушко́ваний | утушко́вана | утушко́ване | утушко́вані |
| родовий | утушко́ваного | утушко́ваної | утушко́ваного | утушко́ваних |
| давальний | утушко́ваному | утушко́ваній | утушко́ваному | утушко́ваним |
| знахідний | утушко́ваний, утушко́ваного | утушко́вану | утушко́ване | утушко́вані, утушко́ваних |
| орудний | утушко́ваним | утушко́ваною | утушко́ваним | утушко́ваними |
| місцевий | на/в утушко́ваному, утушко́ванім | на/в утушко́ваній | на/в утушко́ваному, утушко́ванім | на/в утушко́ваних |
| [рідко] | ||||