| натертя́ – іменник середнього роду | ||
| відмінок | однина | множина |
| називний | натертя́ | натертя́ |
| родовий | натертя́ | натерті́в |
| давальний | натертю́ | натертя́м |
| знахідний | натертя́ | натертя́ |
| орудний | натертя́м | натертя́ми |
| місцевий | на/у натерті́, натертю́ | на/у натертя́х |
| кличний | натертя́* | натертя́* |