розтепі́рчений – дієприкметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | розтепі́рчений | розтепі́рчена | розтепі́рчене | розтепі́рчені |
родовий | розтепі́рченого | розтепі́рченої | розтепі́рченого | розтепі́рчених |
давальний | розтепі́рченому | розтепі́рченій | розтепі́рченому | розтепі́рченим |
знахідний | розтепі́рчений, розтепі́рченого | розтепі́рчену | розтепі́рчене | розтепі́рчені, розтепі́рчених |
орудний | розтепі́рченим | розтепі́рченою | розтепі́рченим | розтепі́рченими |
місцевий | на/у розтепі́рченому, розтепі́рченім | на/у розтепі́рченій | на/у розтепі́рченому, розтепі́рченім | на/у розтепі́рчених |
[діал.] |