старни́к – іменник чоловічого роду | ||
(торішня трава) | ||
відмінок | однина | множина |
називний | старни́к | |
родовий | старника́ | |
давальний | старнику́, старнико́ві | |
знахідний | старни́к | |
орудний | старнико́м | |
місцевий | на/у старнику́ | |
кличний | старнику́* | |
[діал.] |