сурмачі́в – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | сурмачі́в | сурмаче́ва | сурмаче́ве | сурмаче́ві |
родовий | сурмаче́вого | сурмаче́вої | сурмаче́вого | сурмаче́вих |
давальний | сурмаче́вому | сурмаче́вій | сурмаче́вому | сурмаче́вим |
знахідний | сурмачі́в, сурмаче́вого | сурмаче́ву | сурмаче́ве | сурмаче́ві, сурмаче́вих |
орудний | сурмаче́вим | сурмаче́вою | сурмаче́вим | сурмаче́вими |
місцевий | на/у сурмаче́вому, сурмаче́вім | на/у сурмаче́вій | на/у сурмаче́вому, сурмаче́вім | на/у сурмаче́вих |