| пра́зник – іменник чоловічого роду | ||
| (свято) | ||
| відмінок | однина | множина |
| називний | пра́зник | пра́зники |
| родовий | пра́зника | пра́зників |
| давальний | пра́знику, пра́зникові | пра́зникам |
| знахідний | пра́зник | пра́зники |
| орудний | пра́зником | пра́зниками |
| місцевий | на/у пра́знику | на/у пра́зниках |
| кличний | пра́знику* | пра́зники* |
| [розм.] |