| припрягти́ – дієслово доконаного виду | ||
| Інфінітив | припрягти́ | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | припряжі́мо, припряжі́м | |
| 2 особа | припряжи́ | припряжі́ть |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | припряжу́ | припряжемо́, припряже́м |
| 2 особа | припряже́ш | припряжете́ |
| 3 особа | припряже́ | припряжу́ть |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | припрі́г | припрягли́ |
| жін.р. | припрягла́ | |
| сер.р. | припрягло́ | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| припря́жений | ||
| Безособова форма | ||
| припря́жено | ||
| Дієприслівник | ||
| припрі́гши | ||