вве́ргнутий – дієприкметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | вве́ргнутий | вве́ргнута | вве́ргнуте | вве́ргнуті |
родовий | вве́ргнутого | вве́ргнутої | вве́ргнутого | вве́ргнутих |
давальний | вве́ргнутому | вве́ргнутій | вве́ргнутому | вве́ргнутим |
знахідний | вве́ргнутий, вве́ргнутого | вве́ргнуту | вве́ргнуте | вве́ргнуті, вве́ргнутих |
орудний | вве́ргнутим | вве́ргнутою | вве́ргнутим | вве́ргнутими |
місцевий | на/у вве́ргнутому, вве́ргнутім | на/у вве́ргнутій | на/у вве́ргнутому, вве́ргнутім | на/у вве́ргнутих |