>
еврито́пний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | еврито́пний | еврито́пна | еврито́пне | еврито́пні |
родовий | еврито́пного | еврито́пної | еврито́пного | еврито́пних |
давальний | еврито́пному | еврито́пній | еврито́пному | еврито́пним |
знахідний | еврито́пний | еврито́пну | еврито́пне | еврито́пні |
орудний | еврито́пним | еврито́пною | еврито́пним | еврито́пними |
місцевий | на/в еврито́пному, еврито́пнім | на/в еврито́пній | на/в еврито́пному, еврито́пнім | на/в еврито́пних |