>
ексито́нний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | ексито́нний | ексито́нна | ексито́нне | ексито́нні |
родовий | ексито́нного | ексито́нної | ексито́нного | ексито́нних |
давальний | ексито́нному | ексито́нній | ексито́нному | ексито́нним |
знахідний | ексито́нний | ексито́нну | ексито́нне | ексито́нні |
орудний | ексито́нним | ексито́нною | ексито́нним | ексито́нними |
місцевий | на/в ексито́нному, ексито́ннім | на/в ексито́нній | на/в ексито́нному, ексито́ннім | на/в ексито́нних |