>
| екстравага́нтний – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | екстравага́нтний | екстравага́нтна | екстравага́нтне | екстравага́нтні |
| родовий | екстравага́нтного | екстравага́нтної | екстравага́нтного | екстравага́нтних |
| давальний | екстравага́нтному | екстравага́нтній | екстравага́нтному | екстравага́нтним |
| знахідний | екстравага́нтний, екстравага́нтного | екстравага́нтну | екстравага́нтне | екстравага́нтні, екстравага́нтних |
| орудний | екстравага́нтним | екстравага́нтною | екстравага́нтним | екстравага́нтними |
| місцевий | на/в екстравага́нтному, екстравага́нтнім | на/в екстравага́нтній | на/в екстравага́нтному, екстравага́нтнім | на/в екстравага́нтних |