>
| екстраверти́вний – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | екстраверти́вний | екстраверти́вна | екстраверти́вне | екстраверти́вні |
| родовий | екстраверти́вного | екстраверти́вної | екстраверти́вного | екстраверти́вних |
| давальний | екстраверти́вному | екстраверти́вній | екстраверти́вному | екстраверти́вним |
| знахідний | екстраверти́вний, екстраверти́вного | екстраверти́вну | екстраверти́вне | екстраверти́вні, екстраверти́вних |
| орудний | екстраверти́вним | екстраверти́вною | екстраверти́вним | екстраверти́вними |
| місцевий | на/в екстраверти́вному, екстраверти́внім | на/в екстраверти́вній | на/в екстраверти́вному, екстраверти́внім | на/в екстраверти́вних |