>
екстраве́ртний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | екстраве́ртний | екстраве́ртна | екстраве́ртне | екстраве́ртні |
родовий | екстраве́ртного | екстраве́ртної | екстраве́ртного | екстраве́ртних |
давальний | екстраве́ртному | екстраве́ртній | екстраве́ртному | екстраве́ртним |
знахідний | екстраве́ртний, екстраве́ртного | екстраве́ртну | екстраве́ртне | екстраве́ртні, екстраве́ртних |
орудний | екстраве́ртним | екстраве́ртною | екстраве́ртним | екстраве́ртними |
місцевий | на/в екстраве́ртному, екстраве́ртнім | на/в екстраве́ртній | на/в екстраве́ртному, екстраве́ртнім | на/в екстраве́ртних |