>
| ерите́мний – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | ерите́мний | ерите́мна | ерите́мне | ерите́мні |
| родовий | ерите́много | ерите́мної | ерите́много | ерите́мних |
| давальний | ерите́мному | ерите́мній | ерите́мному | ерите́мним |
| знахідний | ерите́мний | ерите́мну | ерите́мне | ерите́мні |
| орудний | ерите́мним | ерите́мною | ерите́мним | ерите́мними |
| місцевий | на/в ерите́мному, ерите́мнім | на/в ерите́мній | на/в ерите́мному, ерите́мнім | на/в ерите́мних |