| | |
| жлу́ктити – дієслово недоконаного виду | | |
| | |
| | |
| | |
| Інфінітив | жлу́ктити |
| однина | множина |
| Наказовий спосіб |
| 1 особа | | жлу́ктімо, жлу́ктім |
| 2 особа | жлу́кти | жлу́ктіть |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС |
| 1 особа | жлу́ктитиму | жлу́ктитимемо, жлу́ктитимем |
| 2 особа | жлу́ктитимеш | жлу́ктитимете |
| 3 особа | жлу́ктитиме | жлу́ктитимуть |
| ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС |
| 1 особа | жлу́кчу | жлу́ктимо, жлу́ктим |
| 2 особа | жлу́ктиш | жлу́ктите |
| 3 особа | жлу́ктить | жлу́ктять |
| Активний дієприкметник |
|
| Дієприслівник |
| жлу́ктячи* |
| МИНУЛИЙ ЧАС |
| чол. р. | жлу́ктив | жлу́ктили |
| жін. р. | жлу́ктила |
| сер. р. | жлу́ктило |
| Активний дієприкметник |
|
| Пасивний дієприкметник |
|
| Безособова форма |
|
| Дієприслівник |
| жлу́ктивши |