козакува́тий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | козакува́тий | козакува́та | козакува́те | козакува́ті |
родовий | козакува́того | козакува́тої | козакува́того | козакува́тих |
давальний | козакува́тому | козакува́тій | козакува́тому | козакува́тим |
знахідний | козакува́тий, козакува́того | козакува́ту | козакува́те | козакува́ті, козакува́тих |
орудний | козакува́тим | козакува́тою | козакува́тим | козакува́тими |
місцевий | на/у козакува́тому, козакува́тім | на/у козакува́тій | на/у козакува́тому, козакува́тім | на/у козакува́тих |