| кровоточи́ти – дієслово недоконаного виду | ||
| (кривавити) | ||
| Інфінітив | кровоточи́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | ||
| 2 особа | ||
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | ||
| 2 особа | ||
| 3 особа | кровоточи́тиме | кровоточи́тимуть |
| ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | ||
| 2 особа | ||
| 3 особа | кровото́чить | кровото́чать |
| Активний дієприкметник | ||
| Дієприслівник | ||
| кровото́чачи* | ||
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол. р. | кровоточи́в | кровоточи́ли |
| жін. р. | кровоточи́ла | |
| сер. р. | кровоточи́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| кровоточи́вши | ||