| аберати́вний – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | аберати́вний | аберати́вна | аберати́вне | аберати́вні |
| родовий | аберати́вного | аберати́вної | аберати́вного | аберати́вних |
| давальний | аберати́вному | аберати́вній | аберати́вному | аберати́вним |
| знахідний | аберати́вний, аберати́вного | аберати́вну | аберати́вне | аберати́вні, аберати́вних |
| орудний | аберати́вним | аберати́вною | аберати́вним | аберати́вними |
| місцевий | на/в аберати́вному, аберати́внім | на/в аберати́вній | на/в аберати́вному, аберати́внім | на/в аберати́вних |