| ви́няток – іменник чоловічого роду | ||
| відмінок | однина | множина |
| називний | ви́няток | ви́нятки |
| родовий | ви́нятку | ви́нятків |
| давальний | ви́нятку, ви́няткові | ви́няткам |
| знахідний | ви́няток | ви́нятки |
| орудний | ви́нятком | ви́нятками |
| місцевий | на/у ви́нятку, ви́няткові | на/у ви́нятках |
| кличний | ви́нятку* | ви́нятки* |