| віскри́вий – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | віскри́вий | віскри́ва | віскри́ве | віскри́ві |
| родовий | віскри́вого | віскри́вої | віскри́вого | віскри́вих |
| давальний | віскри́вому | віскри́вій | віскри́вому | віскри́вим |
| знахідний | віскри́вий, віскри́вого | віскри́ву | віскри́ве | віскри́ві, віскри́вих |
| орудний | віскри́вим | віскри́вою | віскри́вим | віскри́вими |
| місцевий | на/у віскри́вому, віскри́вім | на/у віскри́вій | на/у віскри́вому, віскри́вім | на/у віскри́вих |
| [вульг.] | ||||