>
евкаріоти́чний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | евкаріоти́чний | евкаріоти́чна | евкаріоти́чне | евкаріоти́чні |
родовий | евкаріоти́чного | евкаріоти́чної | евкаріоти́чного | евкаріоти́чних |
давальний | евкаріоти́чному | евкаріоти́чній | евкаріоти́чному | евкаріоти́чним |
знахідний | евкаріоти́чний, евкаріоти́чного | евкаріоти́чну | евкаріоти́чне | евкаріоти́чні, евкаріоти́чних |
орудний | евкаріоти́чним | евкаріоти́чною | евкаріоти́чним | евкаріоти́чними |
місцевий | на/в евкаріоти́чному, евкаріоти́чнім | на/в евкаріоти́чній | на/в евкаріоти́чному, евкаріоти́чнім | на/в евкаріоти́чних |