| лакеюва́тий – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | лакеюва́тий | лакеюва́та | лакеюва́те | лакеюва́ті |
| родовий | лакеюва́того | лакеюва́тої | лакеюва́того | лакеюва́тих |
| давальний | лакеюва́тому | лакеюва́тій | лакеюва́тому | лакеюва́тим |
| знахідний | лакеюва́тий | лакеюва́ту | лакеюва́те | лакеюва́ті |
| орудний | лакеюва́тим | лакеюва́тою | лакеюва́тим | лакеюва́тими |
| місцевий | на/у лакеюва́тому, лакеюва́тім | на/у лакеюва́тій | на/у лакеюва́тому, лакеюва́тім | на/у лакеюва́тих |