| проязи́чити – дієслово доконаного виду | ||
| Інфінітив | проязи́чити | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | проязи́чмо | |
| 2 особа | проязи́ч | проязи́чте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | проязи́чу | проязи́чимо, проязи́чим |
| 2 особа | проязи́чиш | проязи́чите |
| 3 особа | проязи́чить | проязи́чать |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | проязи́чив | проязи́чили |
| жін.р. | проязи́чила | |
| сер.р. | проязи́чило | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| проязи́чивши | ||