розте́ртий – дієприкметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | розте́ртий | розте́рта | розте́рте | розте́рті |
родовий | розте́ртого | розте́ртої | розте́ртого | розте́ртих |
давальний | розте́ртому | розте́ртій | розте́ртому | розте́ртим |
знахідний | розте́ртий, розте́ртого | розте́рту | розте́рте | розте́рті, розте́ртих |
орудний | розте́ртим | розте́ртою | розте́ртим | розте́ртими |
місцевий | на/у розте́ртому, розте́ртім | на/у розте́ртій | на/у розте́ртому, розте́ртім | на/у розте́ртих |