| ряхтли́вий – прикметник | ||||
| (мерехтливий) | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | ряхтли́вий | ряхтли́ва | ряхтли́ве | ряхтли́ві |
| родовий | ряхтли́вого | ряхтли́вої | ряхтли́вого | ряхтли́вих |
| давальний | ряхтли́вому | ряхтли́вій | ряхтли́вому | ряхтли́вим |
| знахідний | ряхтли́вий | ряхтли́ву | ряхтли́ве | ряхтли́ві |
| орудний | ряхтли́вим | ряхтли́вою | ряхтли́вим | ряхтли́вими |
| місцевий | на/у ряхтли́вому, ряхтли́вім | на/у ряхтли́вій | на/у ряхтли́вому, ряхтли́вім | на/у ряхтли́вих |
| [поет.] | ||||