сорокава́тний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | сорокава́тний | сорокава́тна | сорокава́тне | сорокава́тні |
родовий | сорокава́тного | сорокава́тної | сорокава́тного | сорокава́тних |
давальний | сорокава́тному | сорокава́тній | сорокава́тному | сорокава́тним |
знахідний | сорокава́тний | сорокава́тну | сорокава́тне | сорокава́тні |
орудний | сорокава́тним | сорокава́тною | сорокава́тним | сорокава́тними |
місцевий | на/у сорокава́тному, сорокава́тнім | на/у сорокава́тній | на/у сорокава́тному, сорокава́тнім | на/у сорокава́тних |