| таба́чниця – іменник жіночого роду, істота | ||
| (та, хто нюхає табаку) | ||
| відмінок | однина | множина |
| називний | таба́чниця | таба́чниці |
| родовий | таба́чниці | таба́чниць |
| давальний | таба́чниці | таба́чницям |
| знахідний | таба́чницю | таба́чниць |
| орудний | таба́чницею | таба́чницями |
| місцевий | на/у таба́чниці | на/у таба́чницях |
| кличний | таба́чнице | таба́чниці |
| [арх.] |