антиречови́нний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | антиречови́нний | антиречови́нна | антиречови́нне | антиречови́нні |
родовий | антиречови́нного | антиречови́нної | антиречови́нного | антиречови́нних |
давальний | антиречови́нному | антиречови́нній | антиречови́нному | антиречови́нним |
знахідний | антиречови́нний | антиречови́нну | антиречови́нне | антиречови́нні |
орудний | антиречови́нним | антиречови́нною | антиречови́нним | антиречови́нними |
місцевий | на/в антиречови́нному, антиречови́ннім | на/в антиречови́нній | на/в антиречови́нному, антиречови́ннім | на/в антиречови́нних |