безстате́вий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | безстате́вий | безстате́ва | безстате́ве | безстате́ві |
родовий | безстате́вого | безстате́вої | безстате́вого | безстате́вих |
давальний | безстате́вому | безстате́вій | безстате́вому | безстате́вим |
знахідний | безстате́вий, безстате́вого | безстате́ву | безстате́ве | безстате́ві, безстате́вих |
орудний | безстате́вим | безстате́вою | безстате́вим | безстате́вими |
місцевий | на/у безстате́вому, безстате́вім | на/у безстате́вій | на/у безстате́вому, безстате́вім | на/у безстате́вих |