безсти́дник – іменник чоловічого роду, істота | ||
відмінок | однина | множина |
називний | безсти́дник | безсти́дники |
родовий | безсти́дника | безсти́дників |
давальний | безсти́дникові, безсти́днику | безсти́дникам |
знахідний | безсти́дника | безсти́дників |
орудний | безсти́дником | безсти́дниками |
місцевий | на/у безсти́дникові, безсти́днику | на/у безсти́дниках |
кличний | безсти́днику | безсти́дники |