| добрози́чний – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | добрози́чний | добрози́чна | добрози́чне | добрози́чні |
| родовий | добрози́чного | добрози́чної | добрози́чного | добрози́чних |
| давальний | добрози́чному | добрози́чній | добрози́чному | добрози́чним |
| знахідний | добрози́чний, добрози́чного | добрози́чну | добрози́чне | добрози́чні, добрози́чних |
| орудний | добрози́чним | добрози́чною | добрози́чним | добрози́чними |
| місцевий | на/у добрози́чному, добрози́чнім | на/у добрози́чній | на/у добрози́чному, добрози́чнім | на/у добрози́чних |
| [рідко] | ||||