>
| ерза́цевий – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | ерза́цевий | ерза́цева | ерза́цеве | ерза́цеві |
| родовий | ерза́цевого | ерза́цевої | ерза́цевого | ерза́цевих |
| давальний | ерза́цевому | ерза́цевій | ерза́цевому | ерза́цевим |
| знахідний | ерза́цевий, ерза́цевого | ерза́цеву | ерза́цеве | ерза́цеві, ерза́цевих |
| орудний | ерза́цевим | ерза́цевою | ерза́цевим | ерза́цевими |
| місцевий | на/в ерза́цевому, ерза́цевім | на/в ерза́цевій | на/в ерза́цевому, ерза́цевім | на/в ерза́цевих |
| [розм.] | ||||