| корита́р – іменник чоловічого роду | ||
| (коридор) | ||
| відмінок | однина | множина |
| називний | корита́р | коритарі́ |
| родовий | коритаря́ | коритарі́в |
| давальний | коритарю́, коритаре́ві | коритаря́м |
| знахідний | корита́р | коритарі́ |
| орудний | коритаре́м | коритаря́ми |
| місцевий | на/у коритарі́, коритарю́ | на/у коритаря́х |
| кличний | корита́рю* | коритарі́* |
| [діал.] |