| назна́чи́ти1 – дієслово доконаного виду | ||
| (помітити; поставити позначки) | ||
| Інфінітив | назна́чи́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | назна́чмо, назначі́мо | |
| 2 особа | назна́ч, назначи́ | назна́чте, назначі́ть |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | назна́чу́ | назна́чимо́, назна́чи́м |
| 2 особа | назна́чи́ш | назна́чите́ |
| 3 особа | назна́чи́ть | назна́ча́ть |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | назна́чи́в | назна́чи́ли |
| жін.р. | назна́чи́ла | |
| сер.р. | назна́чи́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| назна́че́ний | ||
| Безособова форма | ||
| назна́че́но | ||
| Дієприслівник | ||
| назна́чи́вши | ||