| на́ймит – іменник чоловічого роду, істота | ||
| відмінок | однина | множина |
| називний | на́ймит | на́ймити |
| родовий | на́ймита | на́ймитів |
| давальний | на́ймитові, на́ймиту | на́ймитам |
| знахідний | на́ймита | на́ймитів |
| орудний | на́ймитом | на́ймитами |
| місцевий | на/у на́ймитові, на́ймиті | на/у на́ймитах |
| кличний | на́ймите | на́ймити |