неоперати́вний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | неоперати́вний | неоперати́вна | неоперати́вне | неоперати́вні |
родовий | неоперати́вного | неоперати́вної | неоперати́вного | неоперати́вних |
давальний | неоперати́вному | неоперати́вній | неоперати́вному | неоперати́вним |
знахідний | неоперати́вний, неоперати́вного | неоперати́вну | неоперати́вне | неоперати́вні, неоперати́вних |
орудний | неоперати́вним | неоперати́вною | неоперати́вним | неоперати́вними |
місцевий | на/у неоперати́вному, неоперати́внім | на/у неоперати́вній | на/у неоперати́вному, неоперати́внім | на/у неоперати́вних |