| обеззара́зити – дієслово доконаного виду | ||
| Інфінітив | обеззара́зити | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | обеззара́зьмо | |
| 2 особа | обеззара́зь | обеззара́зьте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | обеззара́жу | обеззара́зимо, обеззара́зим |
| 2 особа | обеззара́зиш | обеззара́зите |
| 3 особа | обеззара́зить | обеззара́зять |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | обеззара́зив | обеззара́зили |
| жін.р. | обеззара́зила | |
| сер.р. | обеззара́зило | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| обеззара́жений | ||
| Безособова форма | ||
| обеззара́жено | ||
| Дієприслівник | ||
| обеззара́зивши | ||