| отце́вий – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | отце́вий | отце́ва | отце́ве | отце́ві |
| родовий | отце́вого | отце́вої | отце́вого | отце́вих |
| давальний | отце́вому | отце́вій | отце́вому | отце́вим |
| знахідний | отце́вий | отце́ву | отце́ве | отце́ві |
| орудний | отце́вим | отце́вою | отце́вим | отце́вими |
| місцевий | на/в отце́вому, отце́вім | на/в отце́вій | на/в отце́вому, отце́вім | на/в отце́вих |
| [уроч.] | ||||