| ошварто́ваний – дієприкметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | ошварто́ваний | ошварто́вана | ошварто́ване | ошварто́вані |
| родовий | ошварто́ваного | ошварто́ваної | ошварто́ваного | ошварто́ваних |
| давальний | ошварто́ваному | ошварто́ваній | ошварто́ваному | ошварто́ваним |
| знахідний | ошварто́ваний | ошварто́вану | ошварто́ване | ошварто́вані |
| орудний | ошварто́ваним | ошварто́ваною | ошварто́ваним | ошварто́ваними |
| місцевий | на/в ошварто́ваному, ошварто́ванім | на/в ошварто́ваній | на/в ошварто́ваному, ошварто́ванім | на/в ошварто́ваних |