стальо́ваний – дієприкметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | стальо́ваний | стальо́вана | стальо́ване | стальо́вані |
родовий | стальо́ваного | стальо́ваної | стальо́ваного | стальо́ваних |
давальний | стальо́ваному | стальо́ваній | стальо́ваному | стальо́ваним |
знахідний | стальо́ваний | стальо́вану | стальо́ване | стальо́вані |
орудний | стальо́ваним | стальо́ваною | стальо́ваним | стальо́ваними |
місцевий | на/у стальо́ваному, стальо́ванім | на/у стальо́ваній | на/у стальо́ваному, стальо́ванім | на/у стальо́ваних |